Съвременният автомобил вече не е просто средство за придвижване. Той е свързано устройство, което може да събира информация за местоположението, начина на шофиране, техническото състояние и ежедневните ни навици. Въпросът е кой има достъп до тези данни и какво може да прави с тях.
Преди години автомобилът беше сравнително изолиран от дигиталния свят. Компютърът управляваше двигателя, ABS системата следеше колелата, а диагностичният порт беше предимно инструмент за сервизите.
Днес картината е съвсем различна.
Много нови автомобили постоянно обменят информация с интернет услуги, приложения за смартфони и сървъри на производителя. Автомобилът може да знае къде се намира, колко километра е изминал, какъв е разходът му, кога е бил обслужван и дори определени характеристики на начина, по който се управлява.
И това не означава непременно, че автомобилът „шпионира“ своя собственик.
Проблемът е по-интересен.
Колата се превръща в един от най-големите източници на данни за човека, който я използва.
Какви данни може да събира един автомобил?
Точният набор зависи от модела, оборудването и активираните услуги, но при съвременните connected автомобили могат да се генерират огромен брой параметри.
Сред тях са:
- GPS или GNSS местоположение;
- скорост;
- ускорение и забавяне;
- изминат маршрут и продължителност на пътуването;
- пробег;
- разход на гориво или електроенергия;
- състояние на батерията;
- налягане в гумите;
- температура на различни компоненти;
- нива на течности;
- състояние на спирачната система;
- сервизни интервали;
- диагностични данни;
- информация за използването на автомобила.
Европейската комисия изрично посочва в насоките си за автомобилните данни примери като скорост, ускорение, GNSS местоположение, одометър, разход на гориво или енергия, обобщения на пътуванията и състояние на батерията. (EUR-Lex)
На практика това означава, че един автомобил може да разполага с много по-подробна информация за начина си на използване, отколкото повечето собственици предполагат.
GPS е само началото
Когато говорим за проследяване на автомобил, първата асоциация обикновено е GPS.
Но местоположението само по себе си е само един от компонентите.
Ако системата знае къде се намира автомобилът и кога е бил там, от тези данни могат да се извлекат модели на поведение.
Например:
Къде започва денят? Къде приключва? Колко често се посещава определено място? Колко време продължава пътуването? Какви маршрути се използват?
Самите данни може да изглеждат технически и безобидни. В комбинация обаче те могат да дадат доста точна картина на ежедневието.
Именно затова данните за местоположение се разглеждат като особено чувствителен елемент от екосистемата на свързаните автомобили.
Автомобилът може да „познава“ начина ви на шофиране
Друг интересен пласт са данните за поведението зад волана.
Ускорения, спирания, скорост, продължителност на пътуванията и други параметри могат да бъдат използвани за анализ на начина на управление.
Това може да има напълно полезни приложения.
Например:
- предупреждения за опасно поведение;
- анализ на разхода;
- системи за безопасност;
- прогнозна поддръжка;
- управление на автопаркове;
- услуги за споделена мобилност.
Но същите данни могат да се използват и за изграждане на профил на водача.
Точно тук започва по-интересният въпрос:
Къде свършва автомобилната функция и започва профилирането на човека?
А какво става със смартфона?
В много случаи автомобилът не е единственият източник на информация.
Свързваме телефона си чрез Bluetooth, Apple CarPlay, Android Auto или приложение на производителя.
Така в автомобила могат да попаднат допълнителни данни, свързани с контактите, навигацията, телефонните разговори или използването на определени услуги.
Това е една от причините съвременният connected car да бъде разглеждан не просто като автомобил, а като част от дигиталната екосистема на потребителя.
Европейският комитет по защита на данните (EDPB) отбелязва именно това — личните данни могат да се обработват вътре в автомобила, да се обменят между автомобила и свързани лични устройства като смартфон или да бъдат изпращани към външни организации. (European Data Protection Board)
Кой може да има достъп до тези данни?
Това е може би най-важният въпрос.
Данните могат да останат в автомобила, но могат и да бъдат изпращани към различни системи.
В зависимост от автомобила и услугите това може да включва:
- производителя;
- доставчици на connected services;
- сервизни организации;
- приложения и външни доставчици;
- застрахователни компании;
- оператори на автопаркове;
- други компании, когато има законово основание или потребителско разрешение.
Европейската комисия дори посочва за автомобилния сектор производители, доставчици, aftermarket услуги и застрахователи като участници в екосистемата на данните. (Digital Strategy)
Това не означава, че всеки от тях автоматично получава достъп до всичко.
Именно обратното — достъпът до данните е въпрос на конкретна услуга, правно основание, настройки и договорни отношения.
Какво променя европейският Data Act?
Тук темата става особено интересна за европейските автомобилисти.
Европейският Data Act въвежда правила за достъпа и използването на данни от connected products, включително свързани автомобили.
За автомобилния сектор Европейската комисия публикува специални насоки през септември 2025 г. (Digital Strategy)
Една от важните идеи е, че потребителят трябва да има по-голям контрол върху данните, генерирани от свързания продукт.
При определени условия потребителят може да поиска достъп до наличните данни и да поиска те да бъдат предоставени на избрана от него трета страна. (EUR-Lex)
Това има потенциално голямо значение за автомобилния пазар.
Представете си, че автомобилът ви генерира данни, които могат да бъдат използвани не само от производителя, но и от независим сервиз, доставчик на услуга или друга компания, която изберете.
Това може да промени начина, по който функционира целият aftermarket сектор.
Не всички данни напускат автомобила
Важно е да не изпадаме и в другата крайност.
Фактът, че автомобилът има сензори и компютър, не означава, че всяка информация автоматично се изпраща в облака.
Част от обработката може да се извършва локално.
Европейският комитет по защита на данните препоръчва, когато е възможно, личните данни да се обработват вътре в автомобила, вместо да бъдат ненужно прехвърляни към външни системи. (European Data Protection Board)
Това е важен принцип:
Колкото по-малко лични данни напускат автомобила, толкова по-малък е рискът за поверителността.
Какво означава това за собственика?
Най-важното е да не приемаме connected функциите като нещо мистериозно.
Те носят реални ползи.
Дистанционното заключване на автомобила, намирането му чрез приложение, автоматичните сигнали за сервиз, аварийните услуги, навигацията, актуализациите на софтуера и диагностиката са само част от функциите, които разчитат на свързаност.
Проблемът не е самата технология.
Проблемът е прозрачността.
Собственикът трябва да знае:
- какви данни се събират;
- защо се събират;
- къде се обработват;
- колко време се съхраняват;
- с кого могат да бъдат споделяни;
- как може да бъде ограничено използването им;
- как може да бъде получен достъп до тях.
И това постепенно се превръща в част от самата автомобилна индустрия.
А какво се случва при продажба на автомобила?
Това е въпрос, който вероятно ще става все по-важен.
Автомобилът може да бъде продаден, но неговата дигитална история не винаги изчезва автоматично.
Connected профилът, приложението на производителя, свързаният смартфон, потребителските акаунти и различни настройки трябва да бъдат отделени от автомобила.
Затова при продажба на модерен автомобил вече не е достатъчно просто да предадете ключовете.
Добра практика е да:
- премахнете личния си профил;
- прекратите връзката със смартфона;
- изтриете запаметените лични данни;
- проверите connected услугите;
- прехвърлите или прекратите потребителския акаунт според инструкциите на производителя.
Автомобилът вече има и дигитален живот.
Автомобилът като софтуерна платформа
Това е и по-голямата промяна, която се случва пред очите ни.
Автомобилите постепенно се превръщат в Software-Defined Vehicles — превозни средства, чиито функции все повече зависят от софтуера, постоянната свързаност и обработката на данни.
Това означава нови възможности.
Но означава и нови въпроси.
Кой контролира софтуера?
Кой контролира данните?
Кой може да променя функциите?
И най-вече — кой определя какво може да бъде направено с информацията, която автомобилът генерира?
Не се страхувайте от свързаността. Разберете я.
Свързаният автомобил не е непременно заплаха за личната ни свобода.
Напротив — правилно използван, той може да бъде по-безопасен, по-удобен и по-ефективен.
Но както при смартфона, компютъра или всеки друг connected device, удобството има цена.
Тази цена са данните.
И колкото по-умни стават автомобилите, толкова по-важно е собствениците да знаят какво се случва с информацията, която техните автомобили генерират.
Въпросът вече не е дали автомобилът събира данни.
Въпросът е кой има достъп до тях, за колко време ги съхранява и какво може да направи с тях.
Това е новата реалност на свързаната мобилност.
