Toyota направи значителна крачка към устойчивата мобилност, представяйки първия си прототип на водородно задвижван Toyota Hilux. Проектиран и сглобен във Великобритания, моделът съчетава здравината на класическия Hilux с технологията на горивна клетка, използвана в Toyota Mirai. Това е един от първите опити за прилагане на водородно задвижване в сегмента на пикапите – сектор, в който досега доминират дизеловите технологии.
Какво представлява Hilux на водород?
Водородният Hilux използва три високонапорни резервоара, монтирани в шасито, които съхраняват компресиран водород. Той захранва горивната клетка, която произвежда електричество за електромотора. Единственият страничен продукт при движение е водна пара. Моделът предлага автономия от около 600 километра – повече от повечето стандартни електромобили с батерия.
Разработен във Великобритания
Проектът е реализиран в завода на Toyota Motor Manufacturing UK (TMUK) в Дерби, в партньорство с Ricardo, ETL, D2H и Thatcham Research. Финансиран е частично от британската държавна програма „Advanced Propulsion Centre (APC)“. Целта е да се изследва приложимостта на водородното задвижване в по-тежки и работни превозни средства, където електрическите батерии често не са оптимално решение.
Защо Hilux?
Hilux от десетилетия е синоним на надеждност, издръжливост и проходимост. Това го прави естествен кандидат за тестване на нови технологии, които трябва да работят при тежки терени и натоварване. Комбинацията от утвърдената платформа на Hilux и беземисионно задвижване отваря нова възможност за устойчив транспорт в индустрии като строителство, логистика, енергетика и дори хуманитарни мисии.
Поглед към бъдещето
Toyota не планира масово производство на модела на този етап, но разработката на прототипи и активните тестове са част от по-широка стратегия на марката да изследва всички възможности за нулеви емисии. Hilux на водород демонстрира, че горивните клетки могат да бъдат реална алтернатива не само за леки коли, но и за по-големи и по-натоварени превозни средства.
Какво следва?
В следващите месеци прототипите ще преминат през серия от реални тестове в работна среда. Това ще даде по-ясна представа за ефективността на технологията, както и за възможностите тя да бъде интегрирана в бъдеща серийна продукция.
